неделя, 30 март 2014 г.

.

Само понякога става ясно,
че светът е загубен за нас.
Преди да сме оформили телата си
можем да го избродим
и като неумели скулптури
на някой разсеян създател
да спрем на тротоара, тук,
за секунда,
за да го разгледаме –
плочка по плочка,
в неговата несъразмерност и неготовност.

И да избягаме от логиката,

която прави от телата ни лостове.

петък, 28 март 2014 г.

.


Пирамида е утрото.
Двете ми очи
са нейни стени.
Непроницаеми.
Разделени.
Между тях е върхът.
Изграден на математически принцип.
Под него е цялото,
което спи.
И само точното положение на слънцето
може да го накара да
оформи стъпалата си,
за да се обърне
и като палиндром

да тръгне по дирите си.