...

И тогава ще щракне студената леща
като огромно циклопско око;
механично ще мигне,
ще търси насреща си

образ на птица.

Минимално усещане за живот.

Нищо няма да има тогава,
казвам ти -
този свят ще е равна тепсия -

а от лещата един ще се роди върху пясъците

без да има къде да се скрие.

..

Последните следи от стъпки бяха заметени по обед.
На сутринта изнесоха телата.
Вкочанени.
Студът изтръгваше псувни.
По пръстите залепваха висулки.
Червените тела
безмълвно се надсмяха.

Онези, дето ходят, си отидоха.
По обед чак преметоха снега, кръвта
и заличиха всичко.

Смъртта бе ням свидетел на живота.